Анна Дуницова
Реалити е шоу без сценарий, където обикновени хора попадат в различни ситуации. Това е специфичен телевизионен жанр, чиито принцип е проследяването на ежедневния живот и поведението на обикновени хора, като един вид опозиция на художествените образи, пресъздадени от актьорите. Този формат телевизионни предавания са се зародили в САЩ, като първото истинско реалити предаване в съвременния смисъл на термина е телевизионният сериал на американския канал PBS "An American Family" (букв. превод - "американско семейство"). Дванайсетте части са излъчени в САЩ през 1973г. По-късно музикалният канал МТВ излъчва свое реалити шоу „The Real World“, което все още съществува в различни вариации. Тези предавания обикновенно провокират естествено заложеното у човека любопитство. Ако се върнем векове назад – още от времето на гладиаторите и Юлий Цезар ще се убедим в това. Съдбата на гладиаторите се е решавала от публиката – подобно на гласуването с sms-и в днешно време. За успеха на този формат предавания поразмишлявах доста и успях да открия за себе си няколко причини.
Първата за която се сещам е политическа или социална – тоест разочарование или апатия от политическата обстановка която ни заобикаля. Проблемите с които се сблъскваме ежедневно – финансова, енергийна криза, политически лъжи и измами, престъпност... Всичко това ни залива ежедневно от всякаде – телевизия, радио, вестници, списания... В един момент човек има нужда да се прибере в къщи след тежкия, изпълнен с напрежение и нерви ден, да пусне телевизора и мигновенно да се „пренесе” в къщата на „Биг Брадър” – да стане съпричастен с проблемите и радостите на участниците, разговорите им. Или да ”прелети” на хиляди километри на някой далечен остров на „Сървайвър” – сред палмите и океана, да се „бори” за оцеляване редом с реалити участниците. И проблемите – високите сметки за парно и ток, ниската заплата, дали Русия ще пусне газът... някак остават на по-заден план. Другата причина за която се сещам е...воайорството, което всеки един от нас носи в себе си. Свидетели сме на голото ежедневие абсолютно неподправено и реално, такова каквото познаваме самите ние. Да гледаш един такъв формат озачава да можеш да видиш света, да видиш как функционира едно общество, да го наблюдаваш, без да бъдеш въвличан. Реалити предаванията провокират и още едно естествено заложено у човека чувство – желанието да властваш и нещата да зависят от теб, да можеш сам ти да правиш сценария и да избираш кай да участва и кой не. Всеки един човек, седнал в къщи на дивана има правото и силата единствено чрез своя gsm да определя „съдбата” на участниците... и по този начин да избира какво да гледа.
